Мисли от Учителя:
„Всяка песен трябва да носи светлина, топлина и сила. Природата цени тонове, които имат светлина, топлина и сила, те са Божествено Благословение.“
„Онази музика, която дава еднакво разположение на ума, сърцето и тялото, тя е музика на природата. Под думата Природа – разбирам света на хармонията, мястото, откъдето е излязла музиката.“
„Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Чрез музиката може да създадете в себе си характер.“
Цяла нота 𝅝 = 𝅗𝅥 𝅗𝅥
Половина 𝅗𝅥 = 𝅘𝅥 𝅘𝅥
Четвъртина 𝅘𝅥 = 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮 =♫
Осмина 𝅘𝅥𝅮 = 𝅘𝅥𝅯 𝅘𝅥𝅯 =♬
Шестнайсетина 𝅘𝅥𝅯 = 𝅘𝅥𝅰 𝅘𝅥𝅰
𝅝. = 𝅗𝅥 𝅗𝅥 𝅗𝅥 𝅗𝅥. = 𝅘𝅥 𝅘𝅥 𝅘𝅥 𝅘𝅥. = 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮. = 𝅘𝅥𝅯 𝅘𝅥𝅯 𝅘𝅥𝅯
𝄽 – Четвъртина пауза; 𝄾 – Осмина пауза
Уча се да пея
Учителят Беинса Дуно казва: „Пеенето е първият и главен предмет на учениците на Окултната школа„. Много от неговите последователи учат в Музикалната Академия или вземат уроци по пеене и музикални инструменти при видни чатни педагози (Христина Морфова, Прокопова, и др.) Той препоръчва песните да се заучават правилно по ноти, а не по слух. Настоящият компактдиск се издава по молба на последователи на Учителя, които не са изучавали музикални инструменти и пеене и имат желание да развиват своята музикалност.
Как се роди идеята?
През 1995 година, след като издадох първите две аудиокасети с песни на Учителя, по мола на приятели започнахме курс по пеене. Целта беше да си припомним наученото в училище: гамата, ноти, тактуване, нотни трайности, паузи… Занимавахме се със солфеж и теория на елементите на музиката. Разучавахме песните на Учителя, тактувайки по ноти и след това с текст. Написах солфежи съдържащи ритмични групи, които най-често се срещат в песните на Учителя и ги записах на аудиокасета. Това беше началото на една Музикална школа, която по-късно продължи развитието си на Летните сбори на Рила и продължава и досега. С приятелите освен много песни, разучихме и „Химни на слънцето“; „Новото Битие“, които всяка сутрин се изпълняват на Молитвения връх. Курсистите участват и в изпълнение на Паневритмия, заедно с останалите музиканти в центъра на кръга. С годините отношението към песните и тяхното изпълнение придоби по-различен вид.
Помогна ми много опита, който имах като вокален педагог на Представителен пионерски хор и диригент на учебния, паралелно с работата ми на сцената, като оперен артист.
Кратки обяснения по елементите на нотописа
НОТА – графичен белег на звука. Музикалните звуци (наричат се още ТОНОВЕ) имат определена височина, определен брой вибрации за разлика от шума. Музикалните звуци подредени по височина се наричат ЗВУКОРЕД. Нотите се записват на ПЕТОЛИНИЕ, съответно на линиите, или на междулинията, а още и на допълнителни линии под и над петолинието. В началото на петолинието се пише СОЛ КЛЮЧ, който показва мястото на нотата сол от първа ОКТАВА на втората линия на ПЕТОЛИНИЕТО. Всяка група от седем тона наричаме ОКТАВИ. Част от ЗВУКОРЕДА наричаме ГАМА. ТОНОВЕТЕ се различават, освен по височина и продължителност на звучене, наречена НОТНА ТРАЙНОСТ, както се записват със съответна НОТНА СТОЙНОСТ:
𝅝 – цяла нота
𝅗𝅥 – половин нота
𝅘𝅥 – четвъртина нота
𝅘𝅥𝅮 – осмина нота
𝅘𝅥𝅯 – шестнайсетина нота
В музиката моментите на мълчание се наричат ПАУЗИ и се пишат със следните знаци:
𝄽 – четвъртина пауза; 𝄾 – осмина пауза…
Нотите се групират в ТАКТОВЕ, които са разделени помежду си с ТАКТОВИ ЧЕРТИ.
В началото на всяко упражнение след КЛЮЧА СОЛ, се поставя ТАКТОВИЯ РАЗМЕР – 2/4; 3/4; 4/4; 6/8… Числителя показва броя на МЕТРИЧНИТЕ ВРЕМЕНА (на колко се брои), а знаменателя – НОТНАТА СТОЙНОСТ на всяко време. Четвъртина нота е равна на едно ВРЕМЕ и се тактува с един УДАР. Тактува се с дясната ръка, свита в лакътя към рамото: при – „1“ – ръката се отпуска до хоризонтално положение. При – „и“ – ръката, се вдига в изходно положение. Това означава: мах – надолу и мах – нагоре. Осмина нота се тактува с един мах, половин нота с два удара и т.н. Ако към дадена нота е прибавена точка, това означава че ТРАЙНОСТТА ѝ се увеличава с половината от НОТНАТА Ѝ СТОЙНОСТ.
Например:
𝅝. = 𝅗𝅥 𝅗𝅥 𝅗𝅥 𝅗𝅥. = 𝅘𝅥 𝅘𝅥 𝅘𝅥 𝅘𝅥. = 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮 𝅘𝅥𝅮. = 𝅘𝅥𝅯 𝅘𝅥𝅯 𝅘𝅥𝅯
Всеки от тоновете може да бъде изменен чрез повишаване – със знака ♯ диез – повишава с половин тон и понижение – със знака ♭ бемол – понижаване с половин тон. Знака ♮ бекар отменя значението на бемола и диеза. Това са така наречените ЗНАЦИ ЗА АЛТЕРАЦИЯ, които обикновено се поставят в началото на петролинието след ключа сол, или пред съответната нота в такта.
Разликата между височините на два тона се нарича ИНТЕРВАЛ. В упражнение 4 ИНТЕРВАЛИТЕ се означават с цифри – 1 – прима, 2 – секунда; 3 – терца; 4 – кварта; 5 – квинта; 6 – секста; 7 – септима; 8 – октава. Те имат своите разновидност.*
* Който желае да се запознае по обстойност с теорията, може да потърси учебник по елементарна теория на музиката за средните музикални училища.
Моята препоръка към обучаващите се е да се снабдят с някаквъв музикален инструмент / може и малък детски синтезатор / и камертон, с който да си помагат. А ако репетират заедно с други приятели, ще бъде по-лесно. Най-напред трябва да се научат добре нотите от упражненията, като се препишат на нотна тетрадка, след което всяко упражнение се пее по ноти с тактуване. След като усвоим добре едно упражнение, преминаваме на следващото. Песните от Учителя, заучаваме като тактуваме по ноти и после пеем с текста. „Към песните трябва да се отнасяме с трепет и вдъхновение. Това е едно свещенодействие. Те не трябва да се пеят като обикновени песни“ казва Учителя.
Пожелавам успешни и приятни занимания!
от автора